Everyday A Painting

Режим разказ

Иван Грозни и синът му Иван

Иля Репин · 1885 · Масло върху платно · 199,5 x 254 cm · Държавна Третяковска галерия

Репин представя Иван Грозни, който държи ранения си син в тъмен червен интериор. Галерията свързва сцената с разказа на Карамзин; лица, ръце и килим приближават историческия сюжет.

„Иван Грозни и неговият син Иван“, Иля Репин: възрастен мъж в черно прегръща по-млад мъж в бледорозова дреха и притиска ръка към окървавената му глава върху шарения килим в тъмна стая.
Иван Грозни и синът му Иван, Иля Репин, 1885. Wikimedia Commons · Иля Репин · Иван Ужасният и неговият син Иван · 1885 · State Tretyakov Gallery · Обществено достояние
  1. Той държи сина, когото току-що е ударил.
  2. Виж очите му. Сякаш яростта току-що е видяла какво е сторила.
  3. Лицето на сина е по-спокойно. Репин е искал то да изразява прошка.
  4. Любов и насилие, в едни и същи ръце.
  5. Кръв на слепоочието. Бащината ръка не може да я спре.
  6. Погледни надолу. Бродиран ботуш върху смачкан килим. Случило се е преди секунди.
  7. Зад тях – червена стена. Показана за пръв път през 1885 г., картината е забранена за три месеца.
  8. Представи си да заповядваш на почти всичко, освен на секундата, която току-що отмина.

„Иван Грозни и синът му Иван“ е картина от 1885 г. на Иля Репин, която изобразява цар Иван IV, притиснал умиращия си син мигове след като го е ударил в пристъп на ярост; тя е изложена в Държавната Третяковска галерия в Москва.

Репин изобразява Иван IV, който държи ранения си син в прегръдките си след жесток сблъсък. Обстоятелствата около смъртта на царевича остават спорни; картината е интерпретация на събитието, а не свидетелство на очевидец.

Какво изобразява Репин?

Репин събира баща и ранения му син в тъмен интериор. Заглавието ги назовава като Иван Грозни и неговия син на 16 ноември 1581 г. Галерията обяснява, че художникът следва историческия разказ на Карамзин. (Държавна Третяковска галерия)

Широко отворените очи на бащата изпъкват над тъмната брада и дрехи. Светлината се съсредоточава върху лицето. Галерията тълкува изражението като разкаяние след насилието в разказа на Карамзин.

Защо очите на Иван са толкова поразителни?

Бледото лице на сина се накланя до бащиното. Главите са под различни ъгли: едната изправена, другата настрани. Репин събира този контраст в малка осветена част от тъмния интериор.

Една ръка обгръща тялото на сина. Ръце и дрехи събират фигурите в обща група, през която минават диагонали. Жестът придава на историческата сцена близостта на среща между две тела.

Червени следи се виждат до слепоочието на сина. Цветът им прекъсва светлата кожа и свързва близкия план с насилствения разказ, описан от галерията. Репин поставя тази малка зона близо до двете глави.

Под фигурите синьозелен ботуш носи шарка със златист цвят. Ярката му повърхност се свързва с пъстрата украса на килима. Дрехите и подът развиват собствени ритми под събраните лица.

Червени ромбове украсяват стена зад фигурите. Повтарящите се ъгли контрастират с извивките на телата. Галерията подчертава текстурите на килими, дрехи и мебели в плътния интериор на Репин.

Какво означава картината?

Върнете се към двете фигури в тъмната стая. Галерията датира картината през 1885 г., когато Павел Третяков я купува от Репин. Свързаните глави и ръце събират композицията около малкия осветен център.

Защо Репин нарисува „Иван Грозни и синът му Иван“?

Според спомените на самия Репин, цитирани от Държавната Третяковска галерия, идеята му хрумва в Москва през 1882 г. след концерт с музика на Николай Римски-Корсаков. Трилогията от любов, власт и отмъщение в тази музика го завладява толкова силно, че той пожелава да нарисува нещо със същата сила. Първата му скица на сцената с молив е от същата година. (Държавна Третяковска галерия)

Репин говори и за кървава ивица, минаваща през руската история, с което има предвид 1881 г.: убийството на император Александър II и последвалите екзекуции. В началото на април 1881 г. той пътува до Санкт Петербург, за да присъства на екзекуцията на заговорниците. Галерията отбелязва, че 1581 г., годината в заглавието, се римува с 1881 г., но предупреждава, че между двете събития не може да се прокара права линия. (Държавна Третяковска галерия)

Писателят Всеволод Гаршин позира за умиращия царевич: Репин иска лицето му заради изражението на прошка и скръбта от раздялата с живота. За Иван той изучава своя приятел, художника Григорий Мясоедов. Костюмите са ушити у дома по кройки на самия Репин, а застлана с килими стая в семейния апартамент служи за царски покои. (Държавна Третяковска галерия)

Защо картината на Репин беше забранена?

Картината е център на 13-ата изложба на передвижниците, открита в Санкт Петербург през 1885 г. Константин Победоносцев, обер-прокурор на Светия синод, пише на император Александър III, че не може да я гледа без отвращение. След това на Павел Третяков е забранено да я показва в галерията си или да я разпространява, а изложбите на передвижниците оттогава подлежат на цензура. Забраната трае три месеца, докато художникът Алексей Боголюбов, близък до двора, не постига отменянето ѝ. (Държавна Третяковска галерия)

Какво се случи с картината през 1913 и 2018 г.?

На 16 януари 1913 г. Абрам Балашов, 29-годишен московчанин от старообрядско семейство, нанася с нож три разреза по платното – през двете лица и между тях. Реставраторът Дмитрий Богословски възстановява платното, а художникът Игор Грабар, новият попечител на галерията, планира заедно с него да ретушира загубите с акварел под лака. Когато една неделя Репин идва и сам ги прерисува с маслени бои, Грабар измива свежата боя, преди да е засъхнала: към 1910-те години палитрата на Репин вече се е променила. (Държавна Третяковска галерия)

На 25 май 2018 г., малко преди затварянето, 37-годишен посетител от Воронеж счупва защитното стъкло със стълбче от преградата и нанася три удара по платното в центъра, върху фигурата на царевича. Според галерията ударите не засягат лицата и ръцете на двете фигури – най-изящните части и най-трудните за реставрация. (Държавна Третяковска галерия)

Според английската Уикипедия нападателят е осъден на две години и половина затвор, а след мащабна реставрация картината отново е изложена на 16 декември 2024 г. (Wikipedia)

По-задълбочено: защо Репин я рисува, какво се случва после и какъв е смисълът

Профил на творбата

  • Заглавие: Иван Грозни и синът му Иван
  • Автор: Иля Репин
  • Дата: 1885
  • Техника: Масло върху платно
  • Размери: 199,5 x 254 cm
  • Колекция: Държавна Третяковска галерия

Защо Репин рисува Иван Грозни точно след като е ударил сина си?

Широко отворени, втренчени очи. Ръка, притисната към окървавената глава на сина. „Иван Грозни и синът му Иван“ на Репин е картина, която не можеш да забравиш, след като веднъж си я видял. Но защо той избира да нарисува толкова мъчителна сцена? Едно нещо трябва да се има предвид от самото начало: обстоятелствата около смъртта на царевича и до днес са спорни, а картината е тълкуване, не свидетелство на очевидец.

Според собствените спомени на Репин, цитирани от Държавната Третяковска галерия, идеята му хрумва в Москва през 1882 г., след концерт с музика на Николай Римски-Корсаков. Той е завладян от нейната трилогия за любовта, властта и отмъщението и иска да нарисува нещо със същата сила. Първата му скица с молив е от същата година.

Репин казва още, че сякаш кървава ивица е преминала през руската история. Има предвид 1881 г.: убийството на цар Александър II и последвалите екзекуции. В началото на април същата година Репин заминава за Санкт Петербург и присъства на екзекуцията на заговорниците. Годината 1581 от руското заглавие на картината и 1881 си отекват през точно триста години. Галерията обаче предупреждава, че двете събития не могат да се свържат по права линия.

Изборът на модели също показва намерението му. За умиращия царевич той избира писателя Всеволод Гаршин, защото иска лице, което изразява прошка и тъгата от напускането на този свят. А за да нарисува Иван, изучава своя приятел, художника Григорий Мясоедов.

Източници: museum.tretyakov.ru

Какво се случва после: забрана и две нападения срещу платното

През 1885 г. картината е център на 13-ата изложба на передвижниците в Санкт Петербург. Но Константин Победоносцев, обер-прокурор на Светия синод, пише на император Александър III, че не може да я гледа без отвращение. На Павел Третяков е забранено да излага картината в галерията си или да я възпроизвежда, а оттогава изложбите на передвижниците минават през цензура. Забраната трае три месеца и накрая е отменена благодарение на усилията на Алексей Боголюбов, художник, близък до двора.

Първото острие удря платното на 16 януари 1913 г. Абрам Балашов, 29-годишен московчанин от старообредско семейство, го разрязва три пъти с нож и разрезите стигат до двете лица и пространството между тях. Реставраторът Дмитрий Богословски възстановява платното, а художникът Игор Грабар, току-що избран за попечител на галерията, смята да запълни липсите с акварел под лака. Тогава една неделя пристига самият Репин и пребоядисва тези места с маслени бои. Грабар измива боята, преди да е изсъхнала: към 1910-те палитрата на Репин вече се е променила.

А на 25 май 2018 г., малко преди затварянето, 37-годишен мъж от Воронеж разбива защитното стъкло със стълбче от ограждението и удря три пъти центъра на платното, фигурата на царевича. Според галерията ударите пропускат лицата и ръцете на двете фигури, най-деликатните и най-трудни за реставрация части. Според статията в англоезичната Уикипедия мъжът е осъден на две години и половина затвор, а след мащабна реставрация картината отново е изложена на 16 декември 2024 г.

Картина за едно непоправимо насилие сама е нападната два пъти. Може да е съвпадение, но фактът тежи.

Източници: museum.tretyakov.ru · en.wikipedia.org

Накратко: никоя власт не може да върне назад и една секунда

„Иван Грозни и синът му Иван“ показва не мига на удара, а мига след него. Яростта осъзнава какво е сторила, а разкаянието идва с миг закъснение. Репин улавя тази секунда в широко отворените, втренчени очи и в ръката, притисната към главата на сина, сякаш се опитва да спре кръвта.

Колкото и голяма да е властта му, никой не може да върне назад и една секунда. Забранявана, разрязвана, удряна и въпреки това възстановявана и връщана в галерията, тази картина продължава да изправя зрителите си пред тази жестока истина.

Детайлите накратко

  1. Той държи сина, когото току-що е ударил.
  2. Виж очите му. Сякаш яростта току-що е видяла какво е сторила.
  3. Лицето на сина е по-спокойно. Репин е искал то да изразява прошка.
  4. Любов и насилие, в едни и същи ръце.
  5. Кръв на слепоочието. Бащината ръка не може да я спре.
  6. Погледни надолу. Бродиран ботуш върху смачкан килим. Случило се е преди секунди.
  7. Зад тях – червена стена. Показана за пръв път през 1885 г., картината е забранена за три месеца.
  8. Представи си да заповядваш на почти всичко, освен на секундата, която току-що отмина.

Къде се намира картината „Иван Грозни и синът му Иван“?

Държавна Третяковска галерия · Москва

Източници и допълнително четене

Разгледайте друга картина

  • Тайната вечеря — Леонардо да Винчи

    Леонардо превръща храненето в поредица от отговори. Стаята води към Христос, а ръцете и обърнатите глави на апостолите пренасят по масата вестта за предателството.

  • Станчик — Ян Матейко

    Придворният шут в червено седи настрана, докато останалите празнуват в двореца. Той разбира кризата в страната, която другите пренебрегват.

  • Последният ден на Помпей — Карл Брюлов

    Пепел пада и статуи се срутват, докато семействата се опитват да избягат. Брюлов показва унищожаването на Помпей чрез решенията на хора, борещи се за оцеляване.

  • Отчаяният — Гюстав Курбе

    Курбе ни гледа направо с широко отворени очи и две ръце, вдигнати в косата. Близкото кадриране прави изражението трудно за избягване.

Зловещи картини и историите зад тях

Разгледайте всяка история на картина · Често задавани въпроси