Режим разказ
Менините
Веласкес изгражда кралски портрет около въпроса кой кого гледа.
- Просторно ателие се разкрива около инфантата Маргарита.
- Инфантата в бяло стои между две придружителки.
- Веласкес спира до високото платно вляво.
- Кралят и кралицата се появяват само в огледалото на задната стена.
- Хосе Нието спира в светлия отвор на вратата зад групата.
- Няколко фигури гледат навън и ни въвличат в стаята.
„Менините“ е картина от 1656 г. на Диего Веласкес, която изобразява младата инфанта Маргарита сред придворните ѝ дами и прислугата, самия художник пред огромно платно и краля и кралицата, отразени в огледало; тя е изложена в Museo del Prado в Мадрид.
Какво изобразява картината „Менините“?
Стаята се разкрива около инфантата Маргарита, придружителките ѝ и художник на работа. Светлина влиза отдясно и откроява фигурите на фона на дълбокия интериор. Сякаш сме пристигнали насред среща.
Веласкес рисува „Менините“ през 1656 г. Творбата съчетава групов портрет, сцена от ателие и въпрос за самото гледане. Хората могат да бъдат разпознати, но точната ситуация продължава да допуска различни прочити.
Museo del Prado, който притежава картината, обяснява, че тя е рисувана през 1656 г. в Cuarto del Príncipe на мадридския Алкасар – самата стая, която изобразява. Повечето хора около инфантата са разпознати от писателя на теми изкуство Антонио Паломино, чиято история на испанските живописци, издадена през 1724 г., посвещава на „Менините“ отделен раздел – единственото произведение, на което той отделя такова място. (Museo Nacional del Prado)
Кои са хората в „Менините“?
Инфантата стои близо до центъра между придружителките си. Едната коленичи, за да ѝ предложи малък съд, а другата се навежда към нея. Движенията им насочват вниманието към детето, без да заличават останалата стая.
Според Прадо на инфантата прислужват две от менините на кралицата, тоест придворни дами: Мария Агустина Сармиенто и Исабел де Веласко. Вдясно са Мари Барбола и Николасито Пертусато, който закача мастиф; зад тях придворната дама Марсела де Уйоа стои до гуардадамас, тоест придружител, а камерхерът Хосе Нието чака в отвора на вратата в дъното. (Museo Nacional del Prado)
Вляво Веласкес стои до голямо платно, чиято изрисувана страна не виждаме. Отстъпил е назад с инструментите в ръка. Присъствието му превръща самото рисуване в част от дворцовата сцена и дава на художника място сред кралското обкръжение.
Червеният кръст на гърдите на Веласкес е знакът на ордена „Сантяго“, който той получава едва през 1659 г., три години след завършването на картината. Според Паломино кралят наредил кръстът да бъде добавен след смъртта на художника, а някои твърдели, че Филип го е нарисувал сам. На колана на Веласкес висят ключовете на придворните му длъжности: през 1651 г. той е назначен за дворцов камерхер – пост, който му носи положение, но му оставя малко време за рисуване. (Wikipedia)
Хосе Нието спира в светлия отвор на вратата отзад. Не можем да сме сигурни дали идва, или си отива. Светлината около него отваря друг път през стаята и води погледа към дълбочината ѝ.
Кой се отразява в огледалото в „Менините“?
Кралят и кралицата се появяват в малкото огледало на задната стена. Отраженията им подсказват пространство отвъд видимата сцена. Карат ни да се замислим къде може да стои кралската двойка и как нашата гледна точка се отнася към тяхната.
Прадо разпознава в огледалото лицата на Филип IV и Мариана Австрийска, родителите на инфантата, които наблюдават сцената; музеят тълкува момента така: инфантата и нейните слуги замират при появата на краля и кралицата. За музея огледалото превръща картината в размисъл върху самия акт на гледането, като кани зрителите да се замислят за границите между живописта и реалността и за собственото си място в сцената. (Museo Nacional del Prado)
Къде стои кралската двойка, се спори дълго и подробно. Най-разпространеното мнение е, че кралят и кралицата позират за платното, което рисува Веласкес, така че картината показва стаята от тяхната гледна точка; историците на изкуството Х. У. Джансън и Джоел Снайдър пък предполагат, че огледалото отразява портрета върху скритото от нас платно на Веласкес. Нито една теория не е получила всеобщо признание. (Wikipedia)
Фигурите не гледат всички в една посока. Някои се грижат за инфантата, други гледат навън, трети изглеждат погълнати от своите действия. Това смесване прави сцената мигновена, макар разположението да е внимателно контролирано.
Какво се е случило с „Менините“ след 1656 г.?
В най-ранните описи картината е наречена La Familia („Семейството“). Тя е повредена при пожара от 1734 г., който унищожава Алкасара, и е реставрирана от придворния художник Хуан Гарсия де Миранда, който почти изцяло прерисува лявата буза на инфантата. Освен това платното е изрязано както отляво, така и отдясно. (Wikipedia)
Картината остава в кралската колекция, премества се заедно с нея в новия Кралски дворец в Мадрид и постъпва в Museo del Prado при основаването на музея през 1819 г. Каталогът на Прадо за първи път я нарича „Менините“ през 1843 г. Заради размера, значението и стойността ѝ картината не се дава назаем за изложби. (Wikipedia)
Защо „Менините“ са толкова прочути?
Прадо нарича изобразената стая едно от най-правдоподобните пространства, рисувани някога в западното изкуство, а самата картина – решителна стъпка към илюзионизма, в която Веласкес надхвърля простото сходство, за да внуши самия живот. От времето на Паломино тя никога не е губила статута си на шедьовър и малко картини са предизвикали толкова много и толкова разнообразни тълкувания. (Museo Nacional del Prado)
Оттогава художниците непрекъснато ѝ отговарят. Италианският живописец Лука Джордано я нарича „теология на живописта“, Франсиско Гоя прави офорт по нея през 1778 г., а между август и декември 1957 г. Пабло Пикасо рисува 58 интерпретации на картината и нейните фигури, които днес изпълват цяла зала в Museu Picasso в Барселона. (Wikipedia)
Картината свързва видимата стая с пространството пред нея. Скритата изрисувана страна на платното, огледалото и погледите навън оставят собственото ни място под въпрос. Гледаме двора и едновременно усещаме, че може би сме попаднали в неговото зрително поле.
Детайлите накратко
Източници и допълнително четене
- Менините — Museo Nacional del Prado
- Биография на художника: Диего Веласкес (Уикипедия, на английски)
- Менините (Уикипедия, на английски)
Разгледайте всяка история на картина · Често задавани въпроси