Режим разказ
Автопортрет със Смъртта, свиреща на цигулка
Смъртта се навежда над рамото на Бьоклин и свири на цигулка, докато художникът слуша с палитра и четка в ръце.
- Бьоклин спира с палитра и четка, докато Смъртта свири зад него.
- Художникът поглежда настрани, буден и вслушан.
- Черепът на Смъртта се вижда съвсем близо зад главата на художника.
- Цигулката има една струна: най-ниската, настроена на сол.
- Костеливи пръсти се появяват до тъмното рамо на художника.
- Палитрата и четката остават в ръцете му по време на паузата.
Какво изобразява „Автопортрет със Смъртта, свиреща на цигулка“?
Бьоклин спира с четка в едната ръка и палитра в другата. Очите му се обръщат настрани, докато скелет се навежда съвсем близо зад него и свири на цигулка. Инструментите го определят като художник; втората фигура въвежда смъртността в автопортрета.
Нарисувана през 1872 г., творбата поставя двете фигури пред тъмен, почти празен фон. Между живото лице и черепа има малко разстояние. Топлата кожа, бледата кост и тъмното облекло правят различните им повърхности необичайно ясни.
Защо Смъртта свири на цигулка?
Изражението на художника е будно, а не открито ужасено. Задържаната четка и погледът настрани подсказват прекъсване, миг на вслушване. Изображението не казва точно какво мисли той, но превръща вниманието му в част от темата.
Смъртта е толкова близо, че черепът почти докосва главата на художника. Цигулката внася въображаем звук в това тясно пространство. Познатото музикално действие прави олицетворението на смъртта осезаемо присъстващо, а не далечно.
Музеят определя единствената струна на цигулката като най-ниската, настроена на сол. Този детайл придава на въображаемата музика конкретен регистър. Той превръща портрета и в образ на слушането: лицето на художник реагира на нещо, което безмълвното платно не може да направи чуваемо.
Какво означава скелетът?
Сцената се опира на традицията memento mori, при която череп или скелет напомня на живите за смъртта. Бьоклин съчетава този познат знак с инструментите на професията си. Художественият труд и съзнанието за смъртността заемат едно и също малко пространство.
Старата национална галерия в Берлин, която купува картината през 1898 г., отбелязва, че Бьоклин я рисува в Мюнхен. Той познава изображенията на Танца на смъртта от Ханс Холбайн Млади и останките от прочутия Танц на смъртта в родния си град Базел, така че традицията на memento mori му е добре позната. (Staatliche Museen zu Berlin, Alte Nationalgalerie)
Музеят обаче подчертава, че художникът не е уплашен: той слуша, а Смъртта не му отнема четката. Галерията тълкува паузата като миг на вдъхновение, нов обрат на старото memento mori, и цитира рецензия от 1898 г. в списание „Пан“, която чува в картината не memento mori, а „memento vivere“ – напомняне да живеем. (Staatliche Museen zu Berlin, Alte Nationalgalerie)
Как Бьоклин е изградил автопортрета?
Тъмнината откроява четката, палитрата, лицето и цигулката. Костеливи пръсти се появяват до рамото на художника, близо до инструмента. Няма обширна среда, която да отведе погледа другаде, затова вниманието се движи между художника и фигурата зад него.
Автопортретът остава застинал в пауза. Бьоклин държи средствата да продължи работата, но в този момент слуша. Картината оставя творчеството и съзнанието за смъртта едно до друго, без да превръща връзката им в проста инструкция.
Вижте творбата на живо
Alte Nationalgalerie · Berlin
Проверете изложените творби, специалните дати и условията за вход.
Официална информация за посетители ↗Източници и допълнително четене
- Автопортрет със Смъртта, свиреща на цигулка — Staatliche Museen zu Berlin, Alte Nationalgalerie
- Биография на художника: Арнолд Бьоклин (Уикипедия, на английски)
- Автопортрет със Смъртта, свиреща на цигулка (Уикипедия, на английски)
Разгледайте всяка история на картина · Често задавани въпроси