Everyday A Painting

Режим разказ

Луцифер

Франц фон Щук · 1890 · Масло върху платно · 178 x 169 cm · Национална галерия, София

От мрака изплува бдителна фигура; сдържаната поза и бледите очи съсредоточават напрежението на картината.

„Луцифер“ на Франц фон Щук: в почти пълен мрак свита крилата фигура е опряла брадичка на ръката си и гледа право напред с бледи, широко отворени очи, едното коляно улавя светлината, а близо до долния ляв край се появява слабо синьо сияние.
Луцифер, Франц фон Щук, 1890. Wikimedia Commons · Франц фон Щук · Луцифер · 1890 · National Gallery, Sofia (II-1zh-93) · Обществено достояние
  1. Паднал ангел, свит в мрака. И те гледа.
  2. Бледи очи, широко отворени. Единственото светло нещо в лицето му.
  3. Брадичка върху ръката. Музеят вижда в тази поза „Мислителят“ на Роден.
  4. Едно светло коляно пробива мрака. Всичко останало се крие.
  5. Крилете му остават сгънати. Без полет. Без нападение.
  6. Студен син пламък, долу вляво. Единствената друга светлина.
  7. Година по-късно го купува княз. Благодарение на тази картина българите познават Щук.

„Луцифер“ е картина от 1890 г. на Франц фон Щук, която показва падналия ангел, свит в мрака, с брадичка на ръката, загледан в зрителя с бледи очи; тя принадлежи на Националната галерия в София, България.

Какво показва „Луцифер“ на Щук?

Луцифер бавно изплува от мрака. Тялото, крилете и обкръжението са толкова близки по тон, че трябва да търсим очертанията им. Фон Щук превръща гледането в активна част от срещата: разкрива фигурата, без напълно да я отделя от черния фон.

Бледите очи дават най-ясната точка на контакт. Голяма част от тялото остава трудна за разчитане, но погледът сякаш е насочен отвъд нарисуваното пространство. Изучаваме фигурата и на свой ред усещаме, че сме наблюдавани.

Защо Луцифер ни гледа право в очите?

Свиването на тялото съсредоточава напрежението. Крайниците остават близо до торса, а ръката до лицето му придава мрачна, замислена неподвижност. Вместо да представя действие, художникът оставя позата да подсказва душевно състояние.

Крилете не се разтварят в широк жест. Тъмните им форми остават близки до околните сенки, така че силата на фигурата изглежда сдържана. Контрастът между възможността за полет и застиналата поза прави неподвижността по-напрегната.

Щук замисля този поглед като половината от двойка. През 1889 г. той рисува „Пазителят на рая“, а Художественият музей в Йокохама, който притежава собствен офорт на Щук по „Луцифер“, нарича това платно от 1890 г. негов пандан. Националната галерия в София казва, че тези две картини му донасят световна слава. Музеят в Йокохама описва как Луцифер се мръщи и гледа зрителя с широко отворени бели очи и предполага, че позата е вдъхновена от „Мислителят“ на Роден. Така че може би падналият ангел не се кани да удари. Той мисли и ни е забелязал. (Yokohama Museum of Art)

Как Щук е композирал „Луцифер“?

Ръката и лицето действат заедно, без да дават едно обяснение. Можем да прочетем в позата съсредоточеност, огорчение или изтощение. Това са възможности, предложени от образа, а не мисли, които картината може да потвърди вместо нас.

Малко синьо сияние близо до долния ляв край внася по-студен цвят в мрака. Слабата му светлина дава на окото още една точка за изследване, преди да се върнем към лицето. Контрастът е силен, защото толкова малка част от платното е ярко осветена.

Какво се случва с „Луцифер“, след като Щук го нарисува?

Нарисуван през 1890 г., „Луцифер“ принадлежи към символистичния интерес на фон Щук към мита и психологическото внушение. Назованият персонаж дава отправна точка, а светлината, телесното напрежение и настойчивият поглед създават преживяването на картината.

Княжеският купувач се появява бързо. Според Националната галерия в София княз Фердинанд Български купува „Луцифер“ по време на посещение в Мюнхен година след създаването на картината и именно заради тази една творба Щук е популярен сред широката публика в България. Щук, един от основателите на Мюнхенския сецесион, става един от най-известните символисти. През 2024 г. галерията събира отново „Луцифер“ с „Пазителят на рая“, платно, което рядко се показва извън Вила Щук в Мюнхен, в изложбата „Между светлината и мрака“, където, по думите на галерията, двете картини подновяват своя драматичен диалог. (Национална галерия, София)

Сцената не показва разгръщаща се битка или драматично бягство. Силата ѝ остава в срещата с една бдителна фигура. Когато се върнем към цялото платно, мракът изглежда по-малко празен: научили сме колко изразителност художникът може да задържи в него.

Детайлите накратко

  1. Паднал ангел, свит в мрака. И те гледа.
  2. Бледи очи, широко отворени. Единственото светло нещо в лицето му.
  3. Брадичка върху ръката. Музеят вижда в тази поза „Мислителят“ на Роден.
  4. Едно светло коляно пробива мрака. Всичко останало се крие.
  5. Крилете му остават сгънати. Без полет. Без нападение.
  6. Студен син пламък, долу вляво. Единствената друга светлина.
  7. Година по-късно го купува княз. Благодарение на тази картина българите познават Щук.

Източници и допълнително четене

Разгледайте друга картина

Разгледайте всяка история на картина · Често задавани въпроси