Everyday A Painting

Режим разказ

Пандемониум

Джон Мартин · 1841 · Масло върху платно · 123 x 185 cm · Лувър

Джон Мартин си представя двореца на демоните от „Изгубеният рай“ на Милтън над лава под тъмно небе.

„Пандемониум“ на Джон Мартин: под почти черно небе огромен дворец с колони се простира по целия хоризонт над нажежена червена лава, малка фигура на Сатана стои пред него долу вдясно, а под него се събират мънички тълпи от демони.
Пандемониум, Джон Мартин, 1841. Wikimedia Commons / Shonagon · Джон Мартин · Пандемониум · 1841 · Musée du Louvre (RF 2006 21) · Обществено достояние
  1. Адът има столица. Ето я.
  2. Малката фигура долу вдясно? Сатаната. Според Лувъра той издига двореца с един дъх.
  3. В поемата на Милтън дворецът не се строи. Издига се от земята „като изпарение“.
  4. Реки от червена лава го осветяват отдолу.
  5. А тези точици? Демони. За да се поберат вътре, казва поемата, те се смаляват.
  6. Димът се затваря над кулите. Огромно и някак без въздух.
  7. Милтън е измислил името: „всички демони“. На английски pandemonium днес значи просто хаос.

„Пандемониум“ е картина от 1841 г. на Джон Мартин, която показва как Сатана издига Пандемониум, двореца на демоните в „Изгубеният рай“ на Милтън, над пейзаж от нажежена лава; тя принадлежи на Лувъра в Париж.

Какво показва „Пандемониум“ на Джон Мартин?

Дворецът е огромен, небето почти черно, а земята отдолу свети с огън. Джон Мартин прави Ада смазващ чрез мащаба. Сградата сякаш може да погълне всичко наоколо, включително дребните фигури по края си.

Темата идва от „Изгубеният рай“ на Милтън. Пандемониум е дворецът, където се събират падналите демони. Мартин дава на въображаемото място колони, стени и кули, превръщайки литературното видение в огромно архитектурно присъствие.

Какво е Пандемониум в „Изгубеният рай“ на Милтън?

Долу вдясно Сатаната стои пред постройката. Лувърът го описва като създаващ двореца. Малкият му размер до него прави контраста поразителен: една фигура е свързана със зрелище, далеч по-голямо от самата нея.

Червена лава пресича долния свят и хвърля цвета си срещу тъмната архитектура. Дава на сградата опасно великолепие. Светлината ни привлича към двореца, макар околният огън да прави това привличане неспокойно.

Милтън измисля думата. Oxford University Press отбелязва, че pandemonium е създадена в „Изгубеният рай“ с гръцката представка pan-, „всичко“, и че за Милтън това е столицата на ада. В Първа книга дворецът не се строи с години: огромна постройка израства от земята „като изпарение“. Лувърът свързва картината със стихове 710 до 719 на поемата и описва Сатана, изправен на преден план вдясно, как с един дъх сътворява двореца, който ще побере събранието на всички демони. Малко по-нататък в поемата демоните се смаляват до най-малки форми, за да се поберат в залата му. (Oxford University Press)

Как Джон Мартин е изградил сцената?

Под постройката малки фигури превръщат огромността в усещане за множество. Виждаме, че мястото е обитавано, но мащабът не позволява отделни същества да станат център на вниманието. Събирането принадлежи на сградата колкото и на фигурите.

Дълги редове и повтарящи се архитектурни форми правят видението подредено. Мартин не разчита само на объркване, за да направи Ада страшен. Дисциплината на двореца дава на силата му монументален, почти церемониален характер.

Как „Пандемониум“ попада в Лувъра?

Дим и мрак притискат далечните кули. Образът се отваря в голяма дълбочина, но атмосферата му може да се усеща затваряща. Мартин задържа заедно тези усещания: огромно пространство и натиска да си в капан вътре в него.

Мартин вече е гравирал сцената два пъти, през 1824 и 1831 г., преди да я претвори в тази картина, която показва в Кралската академия през 1841 г., същата година като нейния пандан, „Небесният град“. Сам проектира рамката ѝ със змии и дракони. Първият собственик, инженерът и производител на локомотиви Бенджамин Хик от Болтън, умира на следващата година, а картината е продадена в Манчестър през 1843 г. След като минава през британски и американски колекции, тя е купена от Лувъра през 2006 г. със завещание на архитекта Пиер Белио и съпругата му Пол Маршо. (Лувър)

Картината тревожи, защото величието ѝ буди възхищение. Мартин дава великолепна форма на царство на злото и ни оставя да мислим за привличането. Красота и власт могат да завладяват вниманието, без да заслужават доверие.

Детайлите накратко

  1. Адът има столица. Ето я.
  2. Малката фигура долу вдясно? Сатаната. Според Лувъра той издига двореца с един дъх.
  3. В поемата на Милтън дворецът не се строи. Издига се от земята „като изпарение“.
  4. Реки от червена лава го осветяват отдолу.
  5. А тези точици? Демони. За да се поберат вътре, казва поемата, те се смаляват.
  6. Димът се затваря над кулите. Огромно и някак без въздух.
  7. Милтън е измислил името: „всички демони“. На английски pandemonium днес значи просто хаос.

Източници и допълнително четене

Разгледайте друга картина

Разгледайте всяка история на картина · Често задавани въпроси